10blog18

В една юнска петъчна сутрин, около 8ч., целеустремено крача по асфалта на русенската автогара, отивайки до касите да си закупя поредния билет. След успешното похарчване на скромните 20 лева, поглеждам часовника на моя Samsung и виждам, че има 15тина минути до отпътуването на автобуса за София. Спокойно сядам на една от олющените пейки и чакам. Изведнъж, неочаквано се появява превозното средство, идващо от съседния североизточен “мегаполис” Силистра. Зарадвах се, тъй като помислих, че по-ранното идване предшества по-ранното отпътуване, но сгреших. Последва 20-минутно натоварване на пътниците и техния багаж. Отидох с практичния ми сак, а преди да го сложи в багажника, шофьорът, видимо представител на ромската етническа група, ми зададе уникалния въпрос – “Вий закъдя сти?” – “За София”, спокойно отговарям аз и той слага идентификационния номер на сака ми, преди да го хвърли при останалите.

Отправям се към предната врата, където се натъквам на опашка от 10-15 души. Всеки нетърпеливо се блъска, за да влезе в автобуса по-бързо, нищо, че след това ще стои около 5 часа неподвижен в него и

ще има възможността да се наслади на всички негови забележителности.

Дойде и моят ред, качих се, и намерих своето място – 30. Оставих раницата си и зачаках бленувания старт на пътуването. Съседната седалка беше заета от влюбена двойка на 50-60 годишна възраст. Мъжът, плешив чичка, с диоптър по-голям от безработицата в България, джентълменски се опитваше да оправи облегалката на своята първа дама – лелка, с размери 1,60 на 1,60. Цуцуланката яростно му нареждаше да побърза, че “ши стани времи да тръгвами!”. Е, най-после, нашият герой успя, след като 5-6 пъти си отърка гъза в краката ми. “Нищо”, казах си, “бъди спокоен и се наслаждавай на свежото утро.” Точно в този момент, от предната врата се зададе женичка, която беше получила пристъп на хиперактивност и търсеше номера на своето място под седалките. Индивидът имаше един оцелял зъб по средата на ченето си, миришеше на ферментирали кайсии, но продължаваше търсенето. Спъна се, падна и бързо се изправи, при което героят с облегалката отново джентълменски каза на хиперактивната – номерата ги пише горе и намигна .

Въпреки това, упоритостта на еднозъбата госпожа нямаше край и тя отново търсеше ли търсеше номера долу. По едно време се усети и си вдигна главата.. Чудо! Те цифрите били горе бе! Тя на глас каза- “А! Ето го и 29-то място”. След тези думи, на мен ми стана лошо, студени капки пот започнаха да се стичат по лицето ми, чудех се какво да направя, за да не обръщам внимание на факта, че ароматната предрусала женичка седна до мен.

“Нищо, бъди спокоен!”. Сложих си слушалките и пуснах плейлиста ми да се върти. Постепенно търпението ми започна да се изчерпва, тъй като закъснявахме вече с 10 минути.

Бях забелязал, че на предните седалки се разразяваше някакъв спор, но не разбрах за какво. Изведнъж, към мен се засилиха две сланинести, огромни лелки, които ядосано нареждаха: “Да еба мършата ти, ще казва тя, че нямало билети!” “Курва, умирисана.” Аз бях потресен. Впоследствие осъзнах, че моите крака са магнит за дебели гъзове, тъй като разярените особи се отъркаха якооо в тях.

Вече нервите ми щяха да изскочат, рязко ми се допи една водка, придружена с цигара, за да нормализирам кръвното си, но този миг беше мноооого далеч. Опитах се да се разсея, четейки новини от качествените родни медии, след това дремнах около половин час и се озовах на емблематичното място за почивка по път- Обнова. Това е локация, изпълнена с множество заведения за кебапчета и наденички, където всички спират да почиват преди Плевен.

Ние не се цепихме от колектива и “пуснахме котва”. Аз нетърпеливо търсех цигарите си и тръгнах да излизам от автобуса, когато…Боже! О,Боже!….

Цуцуланата до мен също стана, обърна се с гръб и най-нагло ме изблъска и си потърка дебелия задник в ….абе сещате се…..Е, не издържах вече….Идваше ми да и забия един шамар, но нали трябва да сме спокойни…просто слязох и запалих цигарата си. Тези тютюневи изделия, колкото са вредни, толкова и са полезни, защото действат релаксиращо.

10blog18

Тютюнът помага

Here we go

The Journey Begins